От закрито заседание във Вашингтон, на 14 април, става ясно, че европейските усилия за задържане на дълговата криза започват да стават нереални. В огромното имение на френският посланик, финансовите министри и банкери на централни банки от най-големите икономики в света, чуха ултиматума на тогавашният шеф на МВФ – Доминик Строс-Кан. Гърция, която натисна спусъка на европейската дългова криза, ще има нужда от много по-голям спасителен план от предвиденият, заяви Строс-Кан. Докато Европа има нужда от още пари в кеш, Международният валутен фонд, който година по-рано се съгласи да сподели това бреме с европейските държави, не иска да отпуска повече помощи за Атина.
Предупреждението предизвика разцепление сред представителите на еврозоната, които трябва да платят, за да спасят Гърция от най-големият държавен фалит в историята. Остават ли европейските данъкоплатци сами? Или и банките дали пари назаем на Гърция, по време на кредитният балон, също страдат. МВФ няма нищо против начина, по който Европа постъпва, поне докато не се появи яснота до лятото. „Имаме нужда от решение“, каза още Строс-Кан.
Пролетта трябваше да се окаже съдбовна за Европа. Разследване на Wall Street Journal, базирано на дузина интервюта с политици от еврозоната, разкри как валутният съюз затъва в нерешителност – грешките по адрес на инвеститорите и техните непосредствени опасения, както и фундаменталните слабости, доведоха до подкопаване на еврото. В резултат на това, кризата в няколко малки икономики се превърна в заплаха за оцеляването на общата европейска валута и заплаха за глобалната икономика.
През април, година след драмата и спасяването на Гърция, еврозоната изглежда е изправена през непосредствена криза в Гърция и други малки страни. От голяма значение е, че големи икономики като Испания и Италия избегнаха паническо оттегляне на капитали. Те все още са в състояние да заемат пари на достъпни цени, на облигационният пазар.
Но от юли, разривът сред лидерите на еврозоната, които трябваше да понесат бремето на гръцкият дълг, е накарал инвеститорите да избегнат всички финансово нестабилни евро нации. Също като горски пожар, разпространението му се очаква да погълне цялата задлъжняла южна Европа, да погълне ресурсите на по-богатите северни държави, а с това да изгори и символа на европейската мечта - нейната единна валута.
Сега, когато лидерите на блока бърза да изградят по-тесен политически съюз, урокът от този период заема видно място. Доверието на инвеститорите в публичният дълг е част от основата, на която всички останали страни-членки се крепят. И в основата на общата европейска валута – уникален експеримент осигуряващ прехраната на 330 млн. души – нациите ще спечелят или загубят, следствие на това взаимно доверие.
Спорът по време на срещата във Вашингтон раздели двама от най-старите лидери на стария континент – и двамата родени през 1942, и двамата са сред бащите на еврото.
Германският финансов министър, Волфганг Шойбле, разбра ултиматума на МВФ. Еврозоната ще трябва да изготви нов пакет от спасителен план за Гърция, само година след отпуснатите 110 млрд. евор (140 млрд. долара). Но този път Шойбле заяви: „Ние не може просто да купуваме частни инвеститори с парите на данъкоплатците. Това ще възнагради безрасъдното кредитиране, и никога няма да се приеме от все по-търпеливият германски парламент. Облигационерите на Гърция ще искат да заемат още повече пари, вместо да си плащат притежаваните облигации на датата на падежа.
Градският френски шеф на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише, беше предупреден срещу облигационерите да сложи повече пари, които биха ефективно забавили плащанията. Г-н Трише, в залеза на своята 36-годишна кариера като финансов служител, се страхува, че ако Гърция не е изпълнила своите облигационни дългове навреме, безусловното доверие, което крепи много слаби правителства от еврозоната, ще се разпадне. Повечето от страните и техните банки ще загубят достъпът до капиталовите пазари, в резултат на верижна реакция с неизчислими последици.
Заседанието през април завърши неубедително.
Междувременно цената за укрепване на гръцката икономика продължи да нараства, докато бюджетният дефицит на Атина упорито се колебаеше във високите си нива.
Цената на заемите на Италия и Испания все още беше поносима и стабилна. Доходността на 10-годишните испански облигации се задържа на ниво от 5.3%, а тези на Италия – около 4.6%. Спорът за участието на облигационерите в нов спасителен пакет за Гърция – известен още като участие на частния сектор – раздели отделните държави в еврозоната. Германия има съюзници. В Холандия и Финландия, новите правителства обещаха на своите избиратели да не плащат за проблемите в непестеливите средиземноморски страни. Нарушаването на тези обещания би довело до бунтове в парламента.
Но Франция се присъедини към ЕЦБ в противопоставянето срещу идеята за споделяне на тежестта от облигационерите. Френските банки са отпуснали повече средства на Гърция и други задлъжнели нации в еврозоната, в сравнение с германските, като по този начин френската банкова система е заплашена от срив, в стил Лемън Брадърс. Италианските власти също се опасяват от евентуални загуби в Гърция, което ще изплаши инвеститорите далеч от италианските облигации.
Три седмици, след събирането във Вашингтон, на 6 май, избухна паника. Германското списание Der Spiegel, съобщи, че Гърция мисли да напусне еврозоната, след тайна политическа среща в Люксембург, същата нощ.
Съобщението беше наполовина вярно. Имало е такава среща, но напускане на Гърция не е било обсъждано. Високопоставени служители на еврозоната са говорили с финансовият министър на Гърция, че очакват по-строги мерки за икономии и по-бързи реформи, в замяна на нов пакет от помощи.
Тогава германският финансов министър, Шойбле каза, че иска да се обсъди как споделянето на тежестта от облигационерите, ще проработи. Иначе търпеливият Трише, тогава загуби търпение. „Искам ясно да изразя моята позиция“, каза той и допълни: „Не съм съгласен с участието на частният сектор, така че аз няма да взема участие в тази дискусия“.
Съгласието на мосю Трише беше от жизнено важно значение. Ако ЕЦБ спре да приема гръцки държавни облигации като обезпечение за отпускане на заеми към банките, то тогава гръцките банки ще останат задръстени от правителствени облигации, което бързо ще ги лиши от пари в кеш и ще ги доведе до колапс. Това би повишило радикално цената на спасяването.
В Гърция започва нова вълна на масови стачки и демонстрации.
Протестиращите са разгневени от налагането на допълнителни съкращения на разходите и данъчни повишения, което доведе до сблъсъци с полицията пред парламента на Атина. Това бяха най-големите и насилствени протести за годината.
Испанските и италианските облигации все още остават стабилни. Но Европа беше в опасна безисходица по отношение на Гърция. Много правителства от еврозоната се надяваха, Строс Кан да намери начин да смекчи МВФ пред да е настъпил фаталният край. Шефът на МВФ се наложи да обсъди ситуацията с германският канцлер, Ангела Меркел в Берлин, на 15 май, и с финансовите министри на еврозоната, в Брюксел, на следващият ден.
За съжаление, обаче той не можа да присъства. Полицията в Ню Йорк го смъкна от самолета, на път за Париж и го обвини в сексуално нападение над камериерка в хотел. (В последствие обвиненията отпаднаха и прокурорите казаха, че се съмняват в показанията на прислужницата). Така МВФ изпрати по-нисък ранг служител в Брюксел, на негово място, който нямаше възможност за отклонение от крайният срок на МВФ.
Междувременно в Атина, градът на възмутеното протестно движение, разгневено от обедняването на държавата, излезе извън парламента. Цените на испанските облигации започнаха да разклащат, следствие на притеснението на инвеститорите, че и други страни са изправени пред преструктуриране на дълга.
На 1 юни, заместникът на г-н Шойбле, Йорг Асмусен, представи германският план по време на срещата на финансови служители във Виена. В него е включен натиск върху гръцките облигационери за замяна на гръцкият дълг с нови гръцки облигации, с удължен падеж в бъдещето. Това би намалило размера на финансирането от което се нуждае Гърция.
След вечерята в банкетната зала, официалните лица са се скарали. Заместникът на Трише, Виктор Констанцио, от Португалия, осъди германският план като опасен. Следствие на него кредитните агенции ще обявят Гърция като фалирала по отношение на част от нейният дълг – или т.нар. селективен фалит. В този случай, Констанцио предупреди, че ЕЦБ ще откаже да приема повече гръцки държавни облигации като обезпечение, нанасяйки смъртоносен удар на гръцките банки. Франция, Италия и Испания също подкрепиха Канстанцио.
Германският заместник финансов министър, Асмусен, отвърна на удара със заплаха. Европа се нуждае от германските пари, за да финансира нов спасителен заем за Гърция. „Без участието на частният сектор, няма да има спасителен план“, заяви той.
Гърция изпадна в хаос. Слабото мнозинство на Папандреу, в гръцкият парламент, изпадна в пререкания. На 15 юни, ескалиращата демонстрация на централният площад в Атина, излезе извън контрол. Папандреу прави опити да убеди опозиционният лидер за сформиране на национално единство. Преговорите се провалят и гръцкото правителство започва да накуцва, като тежко ранен.
Дори и Меркел има известни съмнения за това дали трябва гръцките облигационери да поемат част от загубите. На 17 юни, тя обсъжда по-мек план с френският президент Никола Саркози: стига се до доброволно споразумение, съгласно което гръцките облигации ще запазят своя падеж, но облигационерите по желание могат да си закупят нови.
Шойбле отново е притиснат. Той е сред политическите ветерани в Берлин и един от най-големите поддръжници на европейската мечта, но и в същото време пазител на германският портфейл. Той бе твърдо решен да накара банките да споделят тежестта с германските данъкоплатци и не се довери на това споразумение.
Когато финансовите министри се срещнаха отново на 20 юни, Шойбле започна по-твърдо настъпление. Гръцките облигационери трябва не само да приемат забавяне в плащането, но и също така се простят с една част от този дълг. Тъй като икономика на Гърция се движи към свободно падане, нейните дългове се простират отвъд способността на страната да ги плати, германците и техните северни съюзници са против това споразумение. От другата страна на този спор са Трише и южните държави. Разговорите се проточват в продължение на часове. Министрите знаят, че не могат да напуснат заседанието без да постигнат някакво споразумение.
Те се опитаха да задоволят всички страни: Гърция ще получи повече помощ. Загубите на облигационерите трябва бъдат значителни, за да умиротворят германци, холандци и финладци. Но както ЕЦБ настояваше, това ще доведе Гърция до селективен фалит.
Инвеститорите знаеха, че не може да се приложат и двете решения едновременно. В резултат на заплахата от преструктуриране на гръцкият дълг, южните европейски облигации станаха по-волатилни. Испанските 10-годишни облигации повишиха доходността си над 5.6%, а тези на Италия достигнаха 4.9%.
Гръцкият парламент обсъди допълнителни мерки за икономии, за които Европа настояваше. Атина избухна в бурни протести. Младежи хвърляха камъни върху полицията, която отвърна със сълзотворен газ и шокови гранати.
Европа все още не е решила как да запази Гърция в състояние на платежоспособност. Служители на МВФ твърдят, че са удовлетворени от факта, че Европа ще отдели някакви средства, за да може Гърция да осъществи своето плащане на 8 юли.
Това обаче не беше достатъчно да успокои пазарите. Доходността на на испанските облигации удари 6.3%, а италианските нараснаха над 5.8%. Ако тези разходи по заемите се запазят, ще бъде много трудно за двете страни да овладеят дълговете си. Сривът на облигационните пазари, принуди лидерите да свикат извънредна среща на 21 юли.
Решена да не остави срещата да премине без постигане на споразумение, Меркел покани френският президент, който се противопоставя на германската идея за загуби на облигационерите, в Берлин. Двойката и техните съветници се срещнаха на вечеря в германското канцлерство в нощта преди официалната среща.
В крайна сметка, Саркози приема участието на частният сектор, но ако Меркел приема да даде повече правомощия на европейският спасителен фонд, да купува дълг директно от слабите държави и да премине към защита на такива страни като Испания и Италия, срещу разпространението на заразата на пазара на облигации. Меркел се съгласява.
Още един човек, обаче трябва да подпише. Меркел се обажда на Трише в неговият офис във Франкфурт. Той взима първият полет за Берлин и пристига в канцлерството към 10ч вечерта.
Неохотно, Трише дава своето съгласие. Но и той поставя условия. Правителствата ще трябва да застраховат гръцките облигации срещу фалит, така че ЕЦБ да може да продължи да ги изкупува като обезпечение.
Сделката на триото беше едновременно сложна и неясна. Техните щабове разполагаха с малко време, за да уточнят детайлите, преди срещата на върха в Брюксел, на следващият ден. Докато европейските лидери се стичаха към централата на Европейският съюз, Меркел се изправи пред предизвикателството да спечели благоразположението на южната част от еврозоната, която смяташе, че участието на частният сектор е опасно.
Когато лидерите се събраха на голямата маса, Меркел призна, че призракът на загубите за облигационерите причинява пазарни вълнения. Но тя каза, че някой облекчения на гръцкият дълг са от съществено значение. Без тях, трудното спасяване в условия на строги икономии, ще изглежда непоносимо.
Всички 17 членки трябваше да се съгласят с участието на частният сектор. Но с оглед на това, че при този план, гръцкият дълг се бъде намален с едва 19 млрд., спрямо повече от 350 млдр. общо, холандският министър председател, Марк Руте, се противопостави. „Ако става въпрос само за 19 млрд. евро“, каза той, „Аз съм против. Трабвя ми повече“.
Финландският премиер, Юрки Катайнен също изрази възмущение. Неговият парламент поиска обезпечение в замяна на повече финландски средства отпуснати за Гърция. „Няма ли обезпечение, няма и съгласие от мен“, каза той.
Саркози се раздразни. „Всички наши парламенти може да предизвикат проблеми“, каза той.
След това дойде ред и на Словакия. Министър председателят Ивета Радичова се бори за запазване на цялостта на нейната коалиция по отношение на помощта за Гърция, която е по-богата страна от нейната. Добавянето на повече правомощия на спасителният фонд „ще бъде самоубийство“, каза тя.
Папандреу пледира за помощ. „Ако ние не можем да се справим дори с Гърция, то не сме способни да разрешим какъвто и да е друг проблем“, каза той.
Часове по-късно лидерите имаха комюнике. За да успокоят опонентите, са оставени някой ключови точки открити и без ясен ангажимент, предлагащи възможността за обезпечаване на Финландия и описване на сделката с облигационерите в няколко щрихи – неясен език, който ще събере отново пакта.
Длъжностните лица се опитваха да обяснят новият спасителен план и загубите за облигационерите. Банковите анализатори изложиха недостатъците на доклада.
Доверието на инвеститорите се поколеба, като стана ясно, че компромисът на Европа се е оказал най-лошият от всички възможни. Гърция ще бъде тласната към исторически фалит – за първи път от последните 60 години, в които развита Западна страна нарушава репутацията на своите дългове. Гърция все още носи смекченото дългово бреме.
И тогава официално Европа се оттегли във ваканция: Меркел към италианските Алпи, а Саркози към френската Ривиера.
Но не и облигационерите. Те остават разгневени.
Статията е подготвена от Отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД, по материали от световни информационни агенции.