На фона на големият икономически стрес, политиците пропуснаха много възможности за подобряване на ситуацията и живота на хората.
Безрезултатното ръководство в САЩ и политическата дисфункция доведе до загубата на ААА кредитен рейтинг на страната. Но и европейските лидери не се справят по-добре.
Бен Бернанке и ФЕД, въпреки това, показаха някакво лидерство. Това, което е едновременно забележително и поучително за перспективите пред монетарната политика е продължителното задържане на лихвените нива близо до нула.
„Има три вида хора: Такива, които правят нещата да се случват, такива които гледат как нещата се случват, и такива които питат какво се случи?“
Кейси Стегал, мениджър от световна класа.
На фона на голямата индивидуална храброст, компетентното и решително ръководство, демонстрирано от световните лидери по време на война, изиграват критична роля в обединяването и вдъхновяването на хората към една обща цел.
Заплахите за нациите и благосъстоянието на хората се простират отвъд националната сигурност, към жизнеността на финансовите пазари и икономики. Лидерството на този фронт е от решаващо значение за нациите по отношение на успешните битки срещу опустошителната безработица, непълна заетост, икономическо неразположение и неравенство на доходите.
В този дух, Франклин Делано Рузвелт, на 4 март 1933 г., в първото си встъпително слово, говори страстно и с решителност за това как възнамерява да изведе САЩ от Голямата депресия. Съдържанието на тези думи би подействало освежаващо, ако днешните лидери ги изричаха със същата страст, с която Рузвелт го е правил:
„Най-голямата ни и основна задача е да се върнат хората на работа. Това не е нерешим проблем, ако се изправим срещу него мъдро и смело. Това може да бъде постигнато отчасти, чрез пряката подкрепа на самото правителство, отнасяйки се към тази задача, така както бихме се отнесли към извънредно положение на война...“
Жизнеността и ентусиазмът, с които Франклин Делано се бори с Депресията, днес са крайно недостатъчни във Вашингтон. Чрез възвеличаване и невежество, днешното правителство пренебрегва пожарите, които се разрастват в американската икономика, водейки американският народ до безпокойство и безпомощност. Това безпокойство е налице по целия свят, който оставя лидерството на САЩ да се носи по течението. Същото важи и за европейските лидери.
Бездействието на американските управляващи бе нагледно илюстрирано това лято, показвайки политическата неадекватност във Вашингтон, след като страната загуби ААА кредитният си рейтинг. Положението в Европа е същото, където политиците се карат като много деца в училищен двор.
Американските политици направиха един от най-големите гафове по време на тази криза, през 2009 г., когато изработиха икономически план, насочен към стимулиране на консумацията, а не към инвестициите. Така ползата от стимулите избледняха доста бързо, което оказа много слабо и дори негативно влияние върху икономиката. Парите можеха да бъдат по-добре похарчени за инвестиции, които са склонни да имат по-трайни ползи и да дадат тласък на жизненият стандарт на нацията.
Да разгледаме следният пример. Когато Чичо Сам разпределя стимулите, за да увеличи покупките на панталони, чорапи, обувки, и други стоки от първа необходимост, не правят нищо за дългосрочния растеж на американската икономика. Инвестициите от друга страна имат по-трайни ползи. Помислете за ползите от инвестирането в магистрала, или енергийна мрежа – те са за години напред. С други думи, инвестиция от този род има сравнително висок фискален множител – това е подарък, който продължава да дава.
На фона на големият политически стрес, политиците пропуснаха много други възможности за подобряване на ситуацията, както и живота на хората. Бяха необходими четири години на щатите да одобрят Споразумението за свободна търговия, подписано с Южна Корея, Панама и Колумбия. Това е достойна за порицание постъпка, като се има предвид, че тези споразумения биха допринесли за икономическият ръст на САЩ. Споразуменията за свободна търговия са се доказали като средство за оказване на значителен тласък върху износа на икономиката.
Вероятно най-тревожното развитие за това лято беше деморализиращият начин, по който Вашингтон се справи с битката за тавана на дълга. 2011 г. е годината в която „бейби бум“ поколението (родените между 1946 и 1964), навършва 65 години. Ако искат да стабилизират своите финанси, САЩ трябва да реформира своите правомощия. Това изисква политическа находчивост и смелост, която липса у днешните лидери, които се опасяват от отчуждаване на 42 милиона американци, на възраст 65 години и повече, както и тези, които са от тяхното обкръжение. Страхът от политическо отмятане на възрастните хора е една от основните причини, поради която нямаше сделка, касаеща бюджета, това лято. С други думи, управлението от старци диктува фискалната политика в наши дни.
Загнездили се в опасна мъгла, хората се нуждаят от маяк, които да ги изведе от нея. Те се нуждаят от лидер, за да ги вдигне, успокои и защити. Кои от тези, които претендират да бъдат лидери могат да осигурят тези удобства на уморените хора от Америка и Европа?
От самото начало на финансовата криза, Бернанке е непоколебим и дързък, никога не прави компромиси, застъпвайки се за американският народ, въпреки големите критики. Въпреки че много политически лидери не успяха, Бернанке успя да си запази лидерството по време на цялата криза. Има много хора, които са неморално критични към Бернанке и ФЕД, вярвайки че действията на ФЕД представляват значителни разходи и рискове за съединените щати. Много хора обвиняват ФЕД за тази година, за скока в цените на енергията и храните, както и за ускоряване на инфлацията в световен мащаб. Това са твърдения, които не могат да се потвърдят лесно от фактите.
Например, макар да е вярно, че понижаването на лихвените проценти и създаването на 1.6 трлн долара излишък в банковите резерви поставят значителен риск върху ценовата стабилност, тази идея се прилага само когато предаващите ефекти на монетарната политика се държи нормално. Тези дни обаче, предаващите ефекти бяха разбити, което ще рече, че паричната политика не си проправя път в реалната икономика по обичайният начин. Това се случва чрез цените на акциите, нивата на лихвените проценти, спредовете на корпоративните облигации, долара или банкови заеми.
Банковите резерви не представляват заплаха за инфлацията, освен ако вече не са дадени като заеми – само банките могат да използват парите, които ФЕД инжектира във финансовата система, за да разшири паричното предлагане. Това обаче не се случва, банковото кредитиране продължава да замира. Само ако резервите вече са заети, могат да се смятат за токсични, следствие на което да предизвикат инфлация.
С оглед на ограничените рискове за инфлация, следствие на ограничените банкови резерви и ниски лихвени нива, изглежда е било по-добре, че Бернанке е действал. В този дух, Рузвелт, 26-ти президент на САЩ, казва:
"Във всеки един момент на вземане на решения, най-доброто нещо, коетоможете да направите, е правилното нещо. Най-лошото нещо, което можете да направите, е нищо."
Последното нещо, което може да се каже за Бен Бернанке е, че той не прави нищо. Всъщност това, което е забележително и поучително за перспективите за паричната политика е фактът, че ФЕД остава активен, въпреки че достигна нулевата граница по лихвените нива. И днес може да изброим дълъг списък от потенциални действия на ФЕД, включващи няколко варианта за „Количествени улеснения 3“, изобилие от стратегии, включващи потенциални цели върху инфлацията, растежа и безработицата, както и насоки по отношение на счетоводният баланс на ФЕД.
Усилията на Федералният Резерв да изградят образ на продължаваща активност вероятно ще останат видни, въпреки близките до нула лихвени проценти. Последното нещо, което иска ФЕД, е да изглежда безсилен и неможещ да осигури допълнителна подкрепа за американската икономика и нейната финансова система – това би подкопало доверието.
Най-малкото, на фона на бездействието във Вашингтон и в голяма част от натрупалият дългове свят, може да се каже, че непоколебимостта на Бен Бернанке осигуряват неговата приемственост във време, когато това е крайно необходимо.
Статията е подготвена от Отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД, по материали от световни информационни агенции.