През изминалата седмица станахме свидетели на ключови събития, определящи бъдещето на еврозоната и нейната единна валута. В четвъртък Европейската централна банка, очаквано намали основният лихвен процент с още 25 базисни пункта до 1%, след като месец по-рано направи същото.
Форумът на европейските лидери приключи със споразумение за създаване на бюджетен съюз, в който ще влизат 17 -те държави -членки от еврозоната. Останалите държави от ЕС ще обмислят и обсъдят мерки за по-тясно сливане на икономиките и бюджетните правила.
Бюджетният съюз определи максимален размер на структурирания дефицит спрямо БВП не повече от 0,5 %. Бюджетният съюз изисква налагането на автоматична санкция при надвишаване на размера на дефицита над 3%.
Единствено Англия отказа да подпише споразумението за общ бюджетен съюз с мотив, че противоречи на националните интереси. Британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не са готови да дадат, заяви дипломат, присъствал на дебатите.
Планът за спасяване на еврото решава частично проблема с кризата в еврозоната, заяви главния икономист на Международния валутен фонд - Оливие Бланшар. "Това, което се случи миналата седмица, е важно - то е част от решението, но не е самото решение", коментира Бланшар. Икономистът на фонда обаче не препоръчва какви други мерки могат да вземат европейските лидери. Въпреки това сигналите от Европа са оптимистични.
„Муудис” понижи рейтингите на три френски банки през изминалата седмица - BNP Paribas SA, Societe Generale SA и Credit Agricole SA, позовавайки се на проблеми с финансирането и влошаващата се икономическа ситуация в Европа. От агенцията добавиха, че е твърде вероятно трите банки да получат правителствена помощ в случай, че това е необходимо.
През почивните дни, обаче стана ясно, че Франция няма да влага пари в своите банки, тъй като те могат да се справят сами с нуждите си от финансиране, обяви вчера френският министър на бюджета Валери Пекрес. Френските банки могат да се рекапитализират до около седем милиарда евро със собствени средства, чрез собствените си печалби, така че държавата няма да налива средства в тях, което е много добра новина, посочи Пекрес. Впоследствие управителят на френската централна банка Кристиан Нойе също заяви увереност, че френските банки биха могли безпроблемно да постигнат набелязаната за края на юни рекапитализация.
Търговията на валутните и капиталови пазари остава разнопосочна, а инвеститорите все още несигурни при заемането на позиция. Зоната около 1.35 при валутната двойка EUR/USD, се оказва сериозна съпротива през последните две седмици. Въпреки позитивните новини около еврото натискът върху единната валута се запазва. Тази сутрин еврото се разменя на нива от 1.3330/50 спрямо американският долар, което е понижение от 0.25% за азиатската сесия.
Решението на ЕЦБ може да предизвика затваряне на дълги позиции при златото в средносрочен период
Златото се понижи с повече от 40 долара за унция през изминалата седмица, затваряйки на нива от 1710/11 долара за унция. Най-голямото движение бе регистрирано в четвъртък, след решението на ЕЦБ да намали основният лихвен процент. Намаляването на лихвата ще стимулира отпускането на заеми между банките. Това ще облекчи движението на парична маса между тях, което от своя страна може да доведе до затваряне на голяма част от техните позиции в злато. С понижението на основната лихва, Марио Драги напрактика обяви, че ЕЦБ няма да печата пари и да изкупува държавни облигации. По пазарите се появи слух, че над 1750 долара за тройунция е имало координирана намеса на централни банки, които са продавали ценния метал. С оглед на влошаването на глобалната икономика, може да се окаже, че парите в кеш са най-доброто убежище за инвеститорите.
Тази сутрин златото отново е подложено на натиск. По време на азиатската сесия то загуби повече от 20 долара за унция, което е понижение от -1.20% за деня.
През изминалата седмица американският лек суров петрол се понижи с 2 долара за барел, до 99.35 долара. Причината бе разочарованието от коментарите на ЕЦБ, които увеличиха опасенията на инвеститорите. Банката намали лихвите, както се и очакваше, но председателя й Марио Драги заяви, че не обмислят ново редуциране на лихвите. Тази сутрин фючърсите за месец януари се търгуват в зоната около 99 долара за барел.
ЕUR/USD
Еврото проби ключовите подкрепи в 1.4020 и 1,3837 – последното дъно от 12 юли и долна част на широкият рейндж, в който се търгуваше тази двойка от началото на лятото. Следващи подкрепи са 1.3244-най-ниската стойност от 17.01.2011г. и дъното от 9 януари 2011г в 1,2875. При възходящо движение съпротива са 1.4580 – последният връх при тази двойка, регистриран на 4 юли. Следват 1.47 – връх от 7 юни и 1.4940 – най-високата стойност за тази година.
|
Съпротива |
1.4580 |
1.4700 |
1.4940 |
|
|
Подкрепа |
1.3244 |
1.2875 |
1.2600 |
USD/JPY
Първа съпротива е 87.50 явяваща се 38,2% корекция на Фибо на спада от 124,15 до 76.33, следвана от 94.45 – 38% и 100,14 – 50% корекция на Фибо на въпросният спад. Подкрепа доларът ще получи на 76.33, където се намира последното дъно.
|
Съпротива |
87.50 |
94.45 |
100.14 |
|
|
Подкрепа |
76.33 |
75.50 |
73.75 |
GBP/USD
В посока надолу, в средносрочен план, първа подкрепа се явява 1.5350 – дъно от 28 декември 2010г, следвана от психологическото 1.5000 – 61,8%. Едва пробив на това ниво може да отведе паунда до неговият годишен минимум в 1.4227 от 20.05.2010. Първа съпротива се явява 1.6877 – връх от 15.11.2009г. Следващи съпротиви са 1.7042 – връх от 2 август 2009г и 1,8667.
|
Съпротива |
1.6877 |
1.7042 |
1.8667 |
|
|
Подкрепа |
1.5350 |
1.5000 |
1.4227 |
USD/CHF
Първа съпротива е 0.8950 – връх от 13 май, следвана от 0,9780 връх от 06 февруари. Първа подкрепа за долара е 0.7390, където минава низходяща тренд линия, следвана от зоните 0.700 и 0.64 – където е разположено на Фибоначи-разширение на спада от 1.17.
|
Съпротива |
0.8950 |
0.9780 |
1.0200 |
|
|
Подкрепа |
0.7390 |
0.7000 |
0.6400 |
Отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД